Все по-голям риск от аварии в електропреносната мрежа заради многото солари и батерии

С инсталираните 6800 МВ фотоволтаици и близо 4 хил. МВ батерии за съхранение на електроенергия системата в България е натоварена до степен прегряване и се увеличават рисковете от аварии по електропроводите, а на следващ етап може да са застрашени и подстанциите, стана ясно на на конференцията Greentransition, отбелязва Mediapool. В панела, посветен на енергийната свързаност на Европа, бе подчертано, че трябват адекватни планове за развитието на тези мощности, за да не се стигне до проблеми с електроснабдяването и с това инвеститорите, които последни са решили да правят такива системи, да са на загуба заради неадекватни административни сигнали.

"Проблем има и със запаса на устойвичост на мрежата, като трябва да се обърне внимание на динамичното регулиране на напрежението ѝ", отбеляза Димитър Зарчев, началник на Централното диспечерсо управление (ЦДУ) на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). По думите му това е все по-важно, особено когато потреблението на електроенергия е ниско, а възобновяемите енергийни източници – по-специално слънчевите паркове, произвеждат много. Преносният оператор все пак успокоява, че засега няма случаи на предизвикани от ВЕИ и батерии аварии, но предупреждава, че трябват систематични инвестиции за дигитализацията на мрежите и то не само тези на високо напрежение, които се управляват от ЕСО, но и тези на средно и ниско напрежение, чиито оператори са електроразпределителните предприятия.

 

Според Зарчев на фона на бума на фотоволтаици и батерии за ток е изключително малкото увеличението на свързаността на българската преносна мрежа със съседните държави, а това би решило проблема с функционирането на тези съоръжения.

"Добавяне на свързаност от 400-500 МВ вече е нищо, защото ако преди години на денонощие сме пренасяли 10 хил. МВтч, сега само обменът със съседните държави е 25-30 хил. МВтч, а още толкова е транзитът дневно", каза шефът на ЦДУ.

 

Важно е обаче е да се развиват и инвестициите в електроразпределителните мрежи, тъй като те от пасивни потребители стават активен играч с множеството присъединени към тях слънчеви панели и батерии, отбеляза Зарчев.

 

"В момента около 52 на сто от генерираните мощности от възобновяемите източници са присъединение на средно напрежение и ако там няма достатъчно капацитет, тази енергия няма да бъде генерирана", заяви и председателят на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков. 

 

Мрежовите такси на електроразпределителните дружества се определят от държавния енергиен регулатор, който системно им реже иинвестициите, за да не се отразяват те в крайните цени на ток, включващи и тарифи за пренос, разпределение и достъп.

 

"Имаме инфраструктурни проблеми за преодоляване, за да сме конкурентоспособни“, призна по-рано в "министерския" панел и енергийният министър Ива Петрова. Според нея за реализацията на всички необходими инвестиции трябва привличането и на частни капитали. Това може да стане чрез фонд за ключови проекти, който обаче трябва да разработи и финансови инструменти за привличане на капитали в тях, смята тя. 

 

"Има рискове да се самозабравим и да решим, че вървим по правилния път с новите технологии и че няма нужда от регулации", коментира на свой ред ситуацията с многото ВЕИ и батерии Асен Христов, председател на надзора на "Електрохолд", собственик на електроразпределителната мрежа в Западна България. Според него държавата трябва да вземе мерки за регулирането на този пазар.

"Гордеем се, че сме сред първите по батерии, но те дестибилизират мрежите", заяви Христов и уточни, че остава на това мнение, независимо че самият той печели от бизнеса със съхранение на електроенергия.

 

Според него, макар в момента енергийният пазар да е дестабилизиран от войната в Украйна и в Близкия Изток, това е възможност за смяна на икономиката и на остарелите технологии.

"Видяхме че само с административни мерки зеленият преход не стана, а сегашната геополитическа несигурност показва грешките от това, че липсват мрежи и коридори за пренос на енергия. Ясни са тесните места на доставките и инвеститорите могат да се възползват от това, че технологиите бързо поевтиняват, а маржовете са големи и бързо се изплащат. Макар че това звучи скандално, сегашната ситуация е благоприятна за инвеститорите", отбеляза той.

 

Недостатъчната свързаност и ниските инвестиции в инфраструктура бяха отбелязани като спънки пред трансформацията на енергийния пазар заради соларите и батериите и от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Пламен Младеновски, който се включи в последвала дискусия за развитието на ВЕИ. 

 

"Инвестициите в разпределителната и в преносната мрежа, дигитализациите на тези мрежи и системите за интелигентното им управление би следвало да бъдат фокусът, в който да се съсредоточи регионът", коментира Младеновски. Според него големият интерес на инвеститорите в батерии в България може да се обясни с това, че регулациите за тях са вероятно най-либералните в цяла Европа. Той отбеляза също така, че трябват инвестиции в изграждане но нови ПАВЕЦ, защото те могат да осигурят по-дългосрочно съхранение на електроенергията, за да може това да влияе по-ефективно върху цените. 

 

В момента все още батериите зареждат и разреждат само за два часа и не могат да оберат достатъчно от излишната денем слънчева енергия, за да я предоставят вечер, когато консумацията расте. ПАВЕЦ съхраняват излишната на моментното потребление енергия далеч по-дълго време. 

 

За повече регулации в управлението на батериите за съхранение и използването им като резерв за нуждите на ЕСО се говори от близо година, но все още пазарът е оставен да се развива по собствени правила, подхранен със солидна евросубсидия по плана за възстановяване от 1.2 млрд. евро.